Началото на музейното дело в Хасково е поставено през 1927 г. с основаването на Археологически комитет.

ЗА МУЗЕЯ

Първите уредници са учителят Иван Карагяуров и художникът Димитър Иванов – Лицо.

От 1935 г. официалното название е “Хасковски археологически музей”. До 1975 г. музеят се помещава в Кирковото училище когато е открита нова сграда, оборудвана с кабинети, фондохранилища и експозционна площ.

В резултат на всеотдайната събирателска, фондова и научно-изследователска работа на няколко поколения музейни специалисти в продължение на десетилетия днес само в основния фонд на Регионалния исторически музей се съхраняват над 120 000 движими културни ценности. През годините музеят представя своите колекции и историческото развитие на Хасковския регион не само в постоянните експозиции, но и в множество тематични изложби и популярни публикации в националните и местните медии. Най-атрактивните културни ценности от фондовете на музея участват и в редица национални и международни изложби.

През последните години РИМ-Хасково активно работи за социализация на недвижимите паметници на културата и на експертно равнище при разработването на маршрути за културен туризъм по чрез проекти по трансгранично сътрудничество. В резултат на това са реставрирани и консервирани средновековните крепости при с. Мезек, с. Маточина и с. Минерални бани, Вила Армира при Ивайловград, Светилището на нимфите при с. Каснаково и др. Реализирани са  и българо-гръцки проекти за културен туризъм с окръг Еврос.

Най-мащабният реализиран проект е в резултат на откриването на Тракийската гробница от VІ в. пр. Хр. при с. Александрово през 2000 г.

РИМ-Хасково непрекъснато работи по проекти на национални и европейски програми за развитие за обновяване на екзпозиционните зали, ремонти, подобрения и разширения, за обучение на персонала, за улесняване на достъпа на хора с увреждания и други.

ОТДЕЛИ и ЕКСПОЗИЦИИ

Дейността на отдела е съсредоточена в три главни направления: фондова – включва съхраняване на движимите културни ценности на територията на Хасковска област; експозиционна – свързана с представянето културните ценности, както и информация за миналото на региона пред широката публика; и изследователска, която включва осъществяване на археологически разкопки, теренни издирвания, научна обработка на материалите от фонда.

През 2016 година Регионалният исторически музей- Хасково откри обновената археологическа експозиция. Тя е разположена в нова, модерна зала на два етажа и представя материални свидетелства за историята на региона от Новокаменната епоха (VII-V хил. пр. Хр.) до периода на късното Средновековие. Изложени са уникални колекции от праисторически, антични и средновековни материали от керамика, камък, желязо и стъкло, част от богатия фонд на музея. В експозицията е представено част от монетното разнообразие от типове и номинали от VI в. пр. Хр. до XIV в., циркулирало на територията на днешната Хасковска област. Монетите – единични и колективни находки, са постъпили в резултат на археологически проучвания, откупки и дарения.

Предмет на неговата дейност е съхраняването в музейните фондове, проучването и представянето на историята на Хасковския край от падането на България под Османска власт до Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Отделът разполага с ценни образци на културно-историческото наследство: огнестрелно и хладно оръжие, монети, знамена и др.

Експозицията на отдел “История на България XV – XIX век” е открита през 1982г. В хронологичен ред тя проследява развитието на Хасковския край от падането на България под Османска власт до Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. В раздела „Падането на Хасковския край под османска власт” е акцентирано на показването на най-характерните промени настъпили в региона след завладяването му от османските поробители. Показано е развитието на традиционните занаяти за района, както и търговията, особено на Узунджовския панаир. С богат снимков и документален материал е показана борбата за новобългарско училище и независима църква. Революционното движение от хайдутството до Освобождението на България е проследено с множество снимки, документи, оръжие, предмети, ордени и медали.

Това е първият официално създаден отдел на Хасковския музей. Основният фонд на отдела съхранява както отделни експонати, така и цели колекции. През годините в неговите фондове постъпват десетки хиляди експонати, разкриващи обществено-политическия, стопанския и културен живот на селищата в Хасковска област, както и биографиите на различни личности.

Известната като “Кирковото училище”, сграда в центъра на Хасково е част от голямото дарение, направено от местния банкер и търговец Яни Хростодоров в полза на Община Хасково през 1926 г. На 30 октомври 2006 г.  в нея е открита постоянна изложба “Хасковските будители”. В прекрасната атмосфера на възстановената стара къща, са показани снимки, документи и вещи на хасковци, дали своя принос за духовното израстване на града. Сред тях са духовните будители от предосвобожденския период и първите години на свободна България: Петър Берковски, Христо Златаров, Мирчо Попов, учители, журналисти и книгоиздатели. В края на ХІХ и началото на ХХ в. културният живот на града се свързва с имената на бележитите ни съграждани, сред които са ученият-енциклопедист – проф. д-р Ас. Златаров, именитата цигуларка проф. Н. Симеонова, първият професор по керамика Ст. Димитров, основоположникът на модерното книгоиздаване Ал. Паскалев. Сред духовните будители на Хасково имат своето заслужено място и читалище “Заря”, градският театър, местният хор “Родна песен”.  В музейните витрини са показани вещи, книги печати на първите хасковски печатари, фракът и шапката, които Ас. Златаров е обличал при участие в тържествени форуми. Експозицията е подредена в приятен синхрон с интериора на къщата и създава усещане за пренасяне в света на духовния, творческия живот на хасковските будители.

Предмет на дейност на отдела е съхраняването, проучването и представянето на съвременната история на Хасковска област. Хронологическите рамки на периода обхващат времето от средата на 40-те години на ХХ век до настоящия момент. Тематично материалите отразяват стопанското, общественото, политическото и културното развитие на Хасковския регион.

Известната като “Кирковото училище”, сграда в центъра на Хасково е част от голямото дарение, направено от местния банкер и търговец Яни Хростодоров в полза на Община Хасково през 1926 г. На 30 октомври 2006 г.  в нея е открита постоянна изложба “Хасковските будители”. В прекрасната атмосфера на възстановената стара къща, са показани снимки, документи и вещи на хасковци, дали своя принос за духовното израстване на града. Сред тях са духовните будители от предосвобожденския период и първите години на свободна България: Петър Берковски, Христо Златаров, Мирчо Попов, учители, журналисти и книгоиздатели. В края на ХІХ и началото на ХХ в. културният живот на града се свързва с имената на бележитите ни съграждани, сред които са ученият-енциклопедист – проф. д-р Ас. Златаров, именитата цигуларка проф. Н. Симеонова, първият професор по керамика Ст. Димитров, основоположникът на модерното книгоиздаване Ал. Паскалев. Сред духовните будители на Хасково имат своето заслужено място и читалище “Заря”, градският театър, местният хор “Родна песен”.  В музейните витрини са показани вещи, книги печати на първите хасковски печатари, фракът и шапката, които Ас. Златаров е обличал при участие в тържествени форуми. Експозицията е подредена в приятен синхрон с интериора на къщата и създава усещане за пренасяне в света на духовния, творческия живот на хасковските будители.

Отдел “Етнография” е създаден през 1962 година. Научният архив разполага с над 22 000 машинописни страници, съдържащи информация за традиционните празници в областта, народна вяра, медицина, песенен и инструментален фолклор, фолклорна поезия и проза, като и снимков материал, илюстриращ богатството на духовната култура от средата на ХІХ до средата на ХХ век..

Експозицията на отдел “Етнография” е открита през 1981 г. В нея тематично се разглеждат материалната и духовната култура на Хасковския край от средата на XIX до средата на ХХ век. Декоративното пано “Хлябът” показва уредите за обработване на почвата при сеитба и прибиране на зърното, както и домашните уреди за обработване на житото и брашното – дикани, хромели, кутели, подници. Овчарският бит и начините за преработка на мляко, тютюнът като основен поминък, ловът и риболовът заемат следващите витрини. Едновременно с това са показани предмети от бита за всекидневна и обредна употреба, изработени от камък, дърво, метал и глина. Важно място в експозицията е отделено на развитите в региона занаяти – яхнаджийство, мутафчийство, медникарство. Грънчарството и кованото желязо, златарството и тъкачеството показват невероятното многообразие и високата художествена стойност на експонатите от тези колекции. Витрината “Облекло” се отличава с разнообразни по отношение на кройка и орнаментика женски сукманени и саяни носии, украсени със сребърни и мънистени накити. Етнографската експозиция завършва с акцент върху духовния свят на българина, чрез илюстрация на два традиционни обичая – Коледа и Сирница и колекция от обредни хлябове.

В ателието се реставрират и консервират експонати от всички отдели: находки от антична и средновековна керамика; ценности от метали, дърво, камък, текстил; икони и йерусалими. Освен това отделът отговаря за контрола на температурата и влажността в експозициите, както и за тяхното естетическо оформление.

Владимир Димитров е единственият практикуващ реставратор в Хасковския регион. Има зад гърба си възстановени над 200 икони, йерусалими, църковна утвар. На работната му маса в окръжния музей има специална вана с киселинни смеси, в който отмарят копия, стремена и други древни атрибути отпреди 2000 години. В експозицията на музея е изложена дипломната му работа – иконописно изображение на Йоан Кръстител, разсечено от турска брадва на 12 парчета. Кръщението в река Йордан е един от сюжетите, които Владо разработва пред 15-членна комисия на Светия синод, за да придобие почетното звание “зограф”. Той го има от 20 години, пожизнено е и му дава правото да изписва всички храмове в диоцеза на Българската православна църква.

РАЗГЛЕДАЙТЕ АЛЕКСАНДРОВСКА ГРОБНИЦА

Постоянната експозиция в Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ дава информация за гробницата в контекста на тракийската култура от периода на нейния разцвет V-ІІ в.пр.Хр. Посетителите могат да проследят историята на нейното откриване и проучване, да се запознаят с интерпретацията на стенописите. Тракийското културно наследство в регионален обхват е представено чрез движими паметници на културата от периода на късно желязната епоха (VІ-І в.пр.Хр.). Тук могат да бъдат видяни най-забележителните археологически паметници от Източните Родопи, Сакар планина и долината на р. Марица. Освен копието на уникалната със стенописите си Александровска гробница, която е кандидат за паметник на ЮНЕСКО, в Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ за първи път е представено и златно съкровище, датирано около 4500-4000 г.пр.Хр. Накитите, аналогични на предметите от Варненския некропол, са най-старото открито до настоящия момент златно съкровище в света.

РАЗГЛЕДАЙТЕ ПАСКАЛЕВАТА КЪЩА

Експозицията “Градският бит от Следосвобожденската епоха” се намира в къщата на чорбаджи Паскал, строена в средата на ХІХ век. Тя е двуетажна, асиметрична, възрожденски тип, с великолепно функционално разпределение. Експозицията е сборна колекция от предмети на хасковски заможни семейства от периода след Освобождението до края на ХІХ век, която представя прехода от традиционно селския към градския бит. Подредена е с оглед на разпределението на помещенията в къщата – има кухня, трапезария, всекидневна и салон, а отстрани на него – удобна широка стълба, която води за горния етаж. Уредбата на стаите като домакински помещения, отразява ежедневието на тогавашното хасковско семейство. Горният етаж изпъква със своята изискана представителност. Просторният салон заема централно място. Интерес предизвиква кръглият кьошк, който е рядко срещан елемент в българската къща от епохата на Възраждането. От двете страни на салона са разположени гостната стая, женската стая, спалнята и дрешникът. Наред с дървените миндери в гостната стая могат да се видят и вносни виенски мебели, сребърни прибори и руски самовар, безспорно доказателство за западноевропейско и руско влияние в уредбата на българската къща. Женската стая, или както я наричат хасковци “малката гостна”, има своите традиции още преди Освобождението. Тук в празнични дни младата домакиня посреща приятелките си. В спалнята желязното легло е според модата на времето, застлано с копринена покривка с брюкселска дантела. В дрешникът са разположени сандъците, в които  домакинята подрежда дрехите на семейството. Подовете на всички стаи на къщата са застлани с оригинални образци на хасковски килимени черги от епохата на Възраждането. Красота и топлина създават дървените тавани, врати и долапи, изключително разнообразни със своите геометрични и растителни орнаменти. Декоративните ниши – алафранги, допълват интериора и му придават изисканост. Експозицията е открита през 1971 година и е първата в България, показваща градски бит. Посетете експозицията тук. С предварителна заявка на телефони: 038/ 624501 и 0879/104475.

АФИШ

NEW-EVENTS-90-yeаrs

КОНТАКТ

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ
Показване на бутоните
Скриване на бутоните